Автор: Ралица Ковачева
Източник: Factcheck.bg
15 милиона долара за подкупване на избиратели.
Наемане на „доброволци“, които да публикуват във Фейсбук колко мразят ЕС и колко е хубаво в Евразийския съюз.
Изфабрикувани „писма“, представени като официални документи, които плашат с мигрантски наплив и мобилизация.
Издигане на множество кандидати без реален шанс за значим резултат в изборите, които да насищат публичното пространство с пропагандните клишета на Кремъл.
Втори тур на президентските избори и малък превес на проевропейските гласове в референдума за ЕС – това е равносметката от гласуването в Молдова на 20 октомври 2024 г. В първото си съобщение след вота мисията на ОССЕ отбелязва, че се е провел в условията на „незаконна чужда намеса и активни усилия за дезинформация“. Първата реакция на Москва беше да определи изборите като несвободни и да постави под въпрос чесността на гласуването – класически пример на техниката „крадецът вика, дръжте крадеца“. Разследващите органи в Молдова, както и местни и международни медии и неправителствени организации, предоставиха убедителни доказателства, че става дума именно за операция, подкрепена и финансирана от Кремъл.
В рамките на няколко месеца е създадена мрежа за набиране на „доброволци“, които да вербуват избиратели и да публикуват в социалните мрежи, за да създават впечатление за широка подкрепа на определени кандидати и послания. Използвани са уязвими групи от населението, например пенсионерите и хората, чиито основен език е руски и нямат достъп до информация на други езици. Социалните мрежи са наситени с антиевропейска дезинформация и пропаганда. Срещу проевропейския президент Мая Санду са издигнати множество кандидати, повечето от които нямат реални шансове за успех, но успешно разпространяват кремълските пропагандни клишета: за лошите (проевропейски) управляващи, които вкарват Молдова във война, за нуждата от мир и приятелство с Русия, за традиционните ценности и прогнилия западен морал, и всички беди, които идват с членството в ЕС.
Схемата на Шор
Човекът зад масираната операция за влияние е Илан Шор. Той се укрива в Москва, след като през април 2023 г. е осъден на 15 години затвор заради кражба на един милиард долара от молдовската банкова система, а партията му е обявена за противоконституционна. Година по-късно, през април 2024 г. в Москва Шор обявява създаването на нов политически блок, наречен „Победа“ и издига президентската кандидатура на Василий Боля от молдовската партия „Възраждане“.
Боля е познат на българската публика от посещението си у нас на Трети март тази година по покана на българската партия „Възраждане“. Посещението е разгласено от председателя на партията Костадин Костадинов и отразено в медиите. На снимката Боля е човекът вляво от Костадинов.
Дни преди това, двете едноименни партии са подписали споразумение за сътрудничество, за да „развиват политически диалог и да укрепват приятелските си връзки“. „Отчитайки настоящите геополитически реалности, засягащи националните интереси на Република Молдова и България, партиите от двете страни ще съдействат за гарантиране на мира и стабилността в региона“, пише в съобщение на фейсбук страницата на молдовската „Възраждане“.
Избирателната комисия в Кишинев отказва регистрация на Боля като независим кандидат. Така в крайна сметка вместо в подкрепа на определен кандидат, операцията на Шор се прицелва срещу президента Мая Санду и Европейския съюз.
Купуване на гласове в Телеграм
В началото на октомври молдовските власти обявиха, че са разкрили мащабна операция, целяща да „наруши изборния процес“ в страната.
Десет дни преди изборите молдовските власти обявяват, че са блокирали 15 Телеграм канала и 95 чатбота в приложението, свързани с Илан Шор. Според властите те са били използвани за незаконно финансиране на политически партии и купуване на гласове. Полицията е установила, че само през септември 130 000 молдовски граждани са били подкупени чрез парични преводи от Русия на стойност над 15 милиона долара чрез „СберБанк“, която е обект на международни санкции. Властите твърдят, че са наясно кои са кандидатите, подкрепяни от Русия, чрез „престъпната организация на Шор“, но не съобщават имена. Разполагат и с имената на хората, получили парите, както и с точните суми.
Според разследване на DFRLab на 29 септември Шор и неговият блок „Победа“ създават чатбот в Телеграм, наречен „STOP UE/СТОП ЕС“. Чатботът не е засегнат от акцията на прокуратурата и според разследването в дните преди изборите вече има 20 000 потребители (въпреки че според самия Шор става дума за „800 000 патриоти“). Изображения на логото му могат да се видят и във Фейсбук.
В първото си съобщение към потребителите чатботът обещава 500 молдовски леи (28 долара) за регистрация и 2 000 леи (110 долара) за „изпълнение на минимални задачи“, например да публикуват до 10 поста на месец във Фейсбук, като за всеки пост получават бонус в размер на 150 леи (8 долара). Потребителят може да получи 5 000 леи (280 долара) ако мнозинството избиратели, регистрирани в неговата секция, гласува срещу европейската интеграция на Молдова и подкрепят кандидата за президент на коалицията на Шор, чието име не е уточнено. За всеки регистриран потребител се обещава лична банкова сметка, където ще се превеждат заработените суми.
Молдовските медии са разкрили подобни чатботове, създадени месеци по-рано, за конкретни региони и дори отделни населени места в страната. Например, в Гагаузия още в средата на август е имало над 24 хиляди абонати на различни чатботове от мрежата на Шор. Хората са набирани за „доброволци“ срещу 100 евро на месец в продължение на три месеца, ако подкрепят „Победа“ и казват, че са за Русия. За да бъдат одобрени са се изисквали снимка на паспорта, геолокация, снимка и сканиране на лицето. Вече регистрираните „доброволци“ са набирали нови попълнения сред пенсионерите, като са ходели по домовете им и са им помагали с регистрацията, когато хората не са имали подходящ телефон. Средната пенсия в Молдова е около 220 долара.
Парите – от Русия
„Доброволците“ са наемани от руската организация с нестопанска цел „Евразия“, активна от април 2024 г. Начело на организацията е Альона Аршинова, депутат в руската Дума и високопоставен член на партия „Единна Русия“.
Според биографията ѝ в партийния сайт, Аршинова е родена в Дрезден (Германия) през 1985 г. в семейството на съветски военнослужещ, но е израснала в Тираспол, където баща ѝ е бил прехвърлен по служба. Тираспол е столицата на непризнатата Приднестровска молдовска република, самообявила се за независима през 1990 г., но официално част от Молдова. Там живеят 367 000 души, които говорят молдовски, украински и руски език. Валутата е приднестровска рубла. Сепаратисткият регион е икономически, политически и военно подкрепян от Русия, която е разположила там 1 500 войници.
Член на организацията е лидерката на молдовската партия „Възраждане“ Наталья Параска. Директор на „Евразия“ е Нели Парутенко, близка съратничка на Шор и негова партийна счетоводителка. „Евразия“ и лично Парутенко са в списъка санкционирани лица и организации на Държавния департамент на САЩ от 13 септември 2024 г., заедно с финансираните от Кремъл медии RT и „Россия сегодня“. Причината за санкциите е участието им в схема за прехвърляне на пари през санкционираната руска държавна банка „ПромСвязБанк“ в Молдова с цел купуване на гласове и влияние върху изборите в страната. Парите са били представени като „хуманитарна помощ“. Самиият Шор е включен в списъка на санкционирате от САЩ още през октомври 2022 г. заради „системна корупция и намеса в молдовските избори с подкрепата на Кремъл“.
На 14 октомври ЕС на свой ред санкционира „Евразия“ и Парутенко, заедно с още четирима души от ръководството на Гагаузия: башканът (президент) Евгения Гацул, заместникът ѝ Михаил Влах, заместник-председателя на отдела за външните отношения на региона Юрий Кузнецов и депутата Иля Узун. Според официалното съобщение Гацул „е отговорна за насърчаване на сепаратизъм в региона и опити да отхвърли конституционния ред като заплаши суверенитета и независимостта на Молдова.
През април тази година президентът на Гагаузия Евгения Гацул е обвинена от молдовската Прокуратура за борба с корупцията, че е участвала в получаването на пари от руската организирана престъпност и прехвърлянето им в Молдова за финансиране на партията на Шор. Според обвинението става дума за 42,5 милиона леи или 2,2 милиона евро. Гацул се оплаква лично на руския президент Владимир Путин от „незаконните действия на властите в Молдова, които ни отмъщават за нашата гражданска позиция и лоялност към националните интереси“.
Шор и „Евразия“ подготвят почвата за предизборната си дейност месеци по-рано. В началото на юни Илан Шор представя съвместния проект на „Евразия“ и „Победа“ – „Посланици на дружбата между народите“ и обявява, че „50 хиляди посланици на „Евразия“ са изпратени в Молдова, за да разкажат на хората „истината за живота в страната“ и да им разяснят ползите от Евразийския икономически съюз. Посланиците са набрани чрез съвместна програма между блока на Шор и организацията – „доброволци на „Евразия“. През лятото Евразия организира „педагогически семинар“ в Москва, на който присъстват учители от Гагаузия. Автономната област отдавна е подложена на силно руско влияние – руският език е най-използваният в областта, малцина знаят румънски (езикът на държавните институции), от години тя се управлява от проруски партии и политици, а населението е по-бедно в сравнение с останалата част на страната.
Антиевропейската пропаганда
Освен мрежата от Телеграм канали и чатботове, Шор използва и други социални мрежи за кампанията си. Още с влизането му в санкционния списък на САЩ, Мета блокира страниците на Шор във Фейсбук и Инстаграм, както и на трима от сътрудниците му. Въпреки това чатботът на Шор се рекламира през няколко Фейсбук страници, които впоследствие са блокирани.
В Ютюб Шор публикува видео, наречено „Програма“, с претенцията да разяснява програмата на „Победа“, но предимно агитира да се гласува против европейската интеграция и в замяна обещава безплатен газ във всеки дом.
В ТикТок също се наблюдава активна кампания срещу ЕС и Мая Санду, без да може да се потвърди дали каналите са свързани с Шор.
В паралелна операция работещите в различни молдовски институции и частни компании получават изфабрикувани писма, „подписани“ от институциите, с добре прицелени измислени твърдения. Например известие, че Молдова ще трябва да приеме мигранти от Близкия изток, подписано от Министерството на труда и социалната закрила. Или писма, изпратени до образователни институции, че университетите трябва да въведат допълнителни часове по сексуално образование и да направят тоалетни за студентите с „нетрадиционна полова идентичност“, от името на Министерството на образованието.
Друго писмо, уж от името на европейските институции, отхвърля молбата на молдовските власти за финансова помощ за селскостопанския сектор. На общини и неправителствени организации е изпратена „заповед“ от екологичното министерство, че започва строежът на инсинератори, в които да се гори боклук, внесен от Румъния и Украйна.
Онлайн се разпространява и изфабрикувана заповед на културното министерство, с която се дава платен отпуск на желаещите да участват в мероприятие, наречено „ЛГБТ фестивал“.
Друг изфабрикуван документ, разпространен онлайн и приписван на европейски институции, твърди, че като условие за приемането на Молдова в ЕС молдовските мъже между 18 и 45 години ще бъдат „мобилизирани“ в европейски доброволчески корпус и изпратени в Украйна. Българската публика добре познава дезинформацията на тема „вкарват ни във война“, целяща да всява страх у хората, да накърни доверието в институциите и подкрепата за Украйна.
Руските медии обилно отразяват критиките на Шор към Санду, че „милитаризира“ страната, вместо да спазва неутралитет:
Друг популярен кремълски наратив – този за „тайните американски биолаборатории в Украйна“, също е впрегнат срещу молдовската президентка. Следи от него се откриват в българските социални мрежи:
Според други публикации, разпространени и у нас, Мая Санду се кани да продава земеделска земя на шведски банки. Този наратив също е добре разработен по отношение на Украйна.
Сайтът „Поглед.инфо“ поддържа огъня с друг познат наратив – този за заплашените руснаци на чужда територия и нуждата Русия да се намеси, за да ги спаси от „геноцид“. Този път става дума за Приднестровието.
Според „анализа“, препечатан от кремълския пропаганден рупор „Царград“, ако Мая Санду спечели изборите следва „ликвидирането на Приднестровието“: „Гражданите ще бъдат интернирани, ще бъдат филтрирани, ще бъдат държани доста дълго време в затворени помещения, много напомнящи концлагери, това е абсолютно очевидно. Те ще бъдат пресети за лоялност към Русия, за принадлежност към руски организации и структури.“
Сред най-активните български ретранслатори на руската дезинформация и пропаганда по темата се явяват два телеграм канала с характерни названия: „Za ПраVдa“ и „България Z Bulgaria Z“. Не може да се каже обаче, че в тези канали Молдова е основна тема – преобладават „новини“ за бойните действия и за Украйна, част от тях на руски език. Внимание се отделя и на конфликта между Израел и Хамас.
Резултатът от руската намеса
Само преди година социологическите проучвания показваха одобрение над 60% за ЕС, а 63% от молдовците определяха ЕС като международната организация, на която вярват най-много. Молдова получи статут на страна кандидат за член на ЕС през 2022 г. и започна преговорен процес през юли тази година. На този фон, резултатите от вота на 20 октомври ясно показват колко деструктивно влияние може да има чуждестранната намеса в изборите и манипулирането на общественото мнение, особено ако са активно подпомогнати от местни партии и политици.
„Безпрецедентна масивна, злонамерена и незаконна руска намеса, особено чрез купуване на гласове, хибридни атаки и дезинформация“ – така описва ситуацията в Молдова Михаел Галер, ръководител на делегацията на Европейския парламент. Европейската служба за външна дейност определя това поведение като „чужда информационна манипулация и намеса“ (Foreign Information Manipulation and Interference, FIMI). Понятието обхваща не само съдържанието на вредната информация (дезинформация), а се отнася до модел на поведение, който заплашва или има потенциала да повлияе негативно върху ценностите, процедурите и политическите процеси. Тази дейност е манипулативна по характер, провежда се умишлено и координирано от държавни или недържавни актьори, както и техните проксита във и извън собствената им територия.
